Деца, които се чувстват обичани и подкрепяни от семейството си се научават да имат доверие на другите, да се чувстват сигурни , да се чувстват ценни, както и да чувстват, че могат да изразяват чувствата си когато имат нужда без страх, че ще бъдат наказани или критикувани. Да се чувстваш обичан и сигурен докато изразяваш различни емоции е важна част от умението да регулираш и контролираш чувствата си.

„Самостоятелност“ е думата най-добре описваща развиващите се умения на вашето прохождащо дете. Малките дечица са почти изцяло фокусирани върху себе си и собственото си „Аз“ – удачно, защото те все още имат какво да научат за себе си преди да започнат да учат и разбират света около себе си.

През периода на ранно детство умът на детето усърдно създава неврологични връзки, които помагат за развитие на умението да контролират емоциите си. В тази ранна фаза обаче „връзките на емоциите“ са все още незрели и детето няма почти никакъв контрол над тях. Контрол или „регулиране на емоциите“ се добива с практика и опит. Затова въпреки, че е голямо предизвикателство да се справим с фокуса върху самостоятелността, именно той изиграва своята роля и има значение за тези практика и опит. Изучаването на собствената си същност и как да контролираш емоциите си в тази ранна фаза от живота създава основите на емоционалната стабилност по-късно.

Как можете да помогнете на прохождащите и децата, които се приготвят да започнат училище по отношение на емоционалното и социално развитие.

Прохождащите се повлияват най-добре от активната игра, тъй като емоционалното развитие е тясно свързано с двигателното развитие. Първата стъпка за научаване да контролираш емоциите си е да научиш как да контролираш тялото си по различни начини. За да научи ново умение, детето (или възрастният) трябва да се справи с чувството на неудовлетвореност при несправяне с дадена задача от първия път и развитие на търпението и постоянството преди да усети крайното чувство на успех. За да помогнете на детето си в поставяне на основите на емоционално регулиране опитайте някои от следните занимания:

• Осигурете много време за игра навън или възможности да играе с цялото си тяло – напр. тичане, скачане, балансиране, люлеене, игра с топка, плуване и т.н. Ако навън е мокро или студено, създайте безопасно място вкъщи, където детето може да скача, танцува или да се катери и преминава препятствия – напр. дюшек за скачане, място за активно движение и препятствия за преодоляване изработени от големи кутии и кашони, одеяла преметнати над столове или маси за тунели и т.н. Детето ви изучава много важно умение за регулация на емоциите си чрез процеса на движение и мисъл: как да се справя със задачата? Мога ли да се справя по този начин? Не, о-ле-ле! А дали ще се справя по другия начин? Да! Свърши работа! Бравооо!
• Когато детето ви трябва да седи мирно по причини за безопасност (напр. в столчето на колата) се опитайте винаги да има нещо, което да го занимава. Може да бъде музикално CD с детска музика или набор от играчки. Не е никак лесно за едно малко дете да стои мирно. С подходящи обекти, които да отнемат вниманието му и много търпение, то ще се научи да контролира частта от мозъка, която работи с емоциите и тя ще започне да откликва на призива на майката да постои мирно само още миг, когато не са щастливи.

Има и редица други начини, с които да помогнете на детето си да се справя с конфликти по един здравословен и подходящ начин:

• Развличане на вниманието: Пренасочете вниманието на детето си към нещо друго, което би им било интересно. Например, ако детето ви не желае да сподели играчката си, дръпнете го настрана и го залъжете с подскачане върху топка или трамплин
• Покажете правилния начин на поведение: Може да се изненадате от това колко от вашето поведение и емоции попива вашето дете. Например, казвайте „моля“ и „благодаря“ и насърчавайте детето си да прави същото.
• Помогнете на детето си да се чувства сигурно като му осигурявате сигурна обстановка за игра с много поощрения и подкрепа. Можете да помогнете на детето си да се чувства сигурно, като създадете рутина в ежедневния график и преходни занимания, които осигуряват последователен и предсказуем развой на деня.
• Ако се намира в сигурна обстановка и ситуация дайте възможност на детето си да „ открие“ само начин, по който да се справи. Не се впускайте винаги да разрешавате проблемите вместо детето си. Хората се учат чрез регулация на емоциите и чрез повторения, практика. Ако винаги „нагласяте“ или улеснявате предизвикателствата, предназначени за вашите деца, то те никога няма да имат шанс да се справят сами! Поощрявайте ги, когато успяват да се справят сами с даден проблем или задача! Те са на път да се справят с някои от емоционалните си реакции и поставят основата за зрялото изразяване на емоции.

Още полезна информация може да намерите тук:

http://detskorazvitie.bg/EarlyDevelopment/SocialDevelopment_2_6_years.html

Ключови умения през първите 7 години в развитието на емоционална и социална компетентност

Първите стъпки на едно малко дете e важно събитие, което родителите очакват с нетърпение.
Въпреки това ранното прохождане не означава, че детето ви е напреднало. Всъщност това може да означава, че мозъкът на детето ви е пропуснал някои жизненоважни стъпки в развитието, които ще причинят проблеми по-късно.

Съществуват два основни вида пълзене.

Експертите са наблюдавали 25 уникални комбинации от части от тялото, използвани от бебетата за придвижване по земята, въпреки това два са основни типа – лазене по корем и кръстосано пълзене на ръце и колене.
Лазене по корем: Около половината от бебетата започват да пълзят, като влачат корема си по пода. Тези деца обикновено започват да пълзят по-рано от тези, които започват на ръце и колене, защото за лазене по корем са необходими по-малко сила и баланс. Понякога бебетата използват този метод на пълзене чак до момента, в който проходят. Други преминават към кръстосано пълзене преди ходене.
Кръстосаното пълзене или пълзенето на ръцете и коленете изисква крайниците от противоположните страни да се координират помежду си. Бебето редува ръце и крака, като използва за придвижване едновременно лява ръка и десен крак или дясна ръка и ляв крак. Наричан още контралатерално или крослатерално пълзене, този диагонален стил на движение е от жизненоважно значение за развитието на важна пътека в мозъка, която пълзенето на корема не оказва влияние – корпус калозума.

Кръстосаното пълзене е жизненоважно за развитието на мозъка

Корпус калозум е връзката между двете полукълба на мозъка. Тази важна структура представлява огромна лента от миелинизирани влакна, която е отговорна за предаването на нервни съобщения между дясното и лявото полукълбо на мозъка. Както всички знаем, дясната страна на мозъка на детето се използва за творчество (оцветяване, изкуство, музика, рисуване, въображаеми игри), а лявата част на мозъка за по-сериозните учебни процеси (четене, писане, език, решаване на проблеми, критично мислене). Ако двете страни на мозъка са разединени или ако не са свързани с „кабели“, за да „разговарят“ помежду си, детето може да се бори с предизвикателства в ученето, забавяне на говора и езика, проблеми с емоционалното съзряване, проблеми с вниманието и фокуса и трудности с общуването. Корпус калозум при вашето дете е „скоростна магистрала“ на мозъка, която в крайна сметка свързва и обединява двете сфери на мозъка на детето ви за постигане на по-високи академични резултати. Кръстосаното пълзене стимулира корпус калозум да се развива по балансиран начин, улеснявайки комуникацията на двете полукълба на мозъка. Крослатералните движения на бебето карат двете страни на тялото да се развиват равномерно и включват координирани движения на очите, ушите, ръцете, краката и основните мускули. Това подпомага когнитивните функции, решаването на проблеми и лекотата на учене. Ако детето пропусне възможността да изгради свръхскоростна магистрала в мозъка си (Корпус калозум), може да наблюдаваме забавяне на обучението или други предизвикателства в учебния процес или неуспех при пресичане на средната линия, които може да са резултат от забавяне на основни етапи в развитието като пълзенето.

Пълзенето помага за формирането на тазобедрените стави

Пълзенето служи също като физиологична стъпка към ходенето. Съкращенията на мускулите при пълзене започват да оформят бедрата, да ги дърпат навътре и напред. Когато бебето стане по-силно, ставите стават по-добре позиционирани, за да може детето в последващ етап да повдигне тялото си и да пази баланс за ходене.

Пресичане на средната линия на тялото

Средната линия мислено разделя тялото на две половини – във вертикала и в хоризонтала.
При кръстосано пълзене бебето може да премести крайник в противоположната страна на тялото, като докосне дясната ръка до лявото рамо. Този тип движение е ключово за развиване на зрение, слух, учене и интеграция на рефлекси.
Умението за пресичане на средната линия е способността на детето безпроблемно да движи едната ръка, крака или окото в обсега на другата ръка, крак или око. Вашето дете пресича средната линия, когато чете отляво надясно, рита футболна топка, като подава към друг играч, почесва си лакътя или кръстосва краката си. Когато бебето започне да се учи да пълзи, този основен градивен елемент е едно от най-важните умения за бъдещо обучение. Важността на тези основни етапи на развитието е изграждането на пътища в мозъка. Тъй като корпус калозум е основната свръхскоростна магистрала в мозъка на детето, упражненията за пресичане на средната линия ще предават сигнали и информация между двете полукълба. Когато детето практикува дейности, пресичащи средната линия, това укрепва тази супер магистрала в мозъка му. Уменията за пресичане на средната линия са предпоставки за правилното развитие на различни двигателни и когнитивни умения.
Други начини, по които пресичане на средни линии помага на бебетата:
· Увеличава силата на долната част на гърба при подготовка за изправено положение.
· Подготвя глезените за флексия (огъване), използвано при ходене.
· Упражнения за ротация (въртене) на гръбначния стълб.
· Укрепва координацията око-ръка.
Повече защо е важно да умеем да пресичаме средни линии може да прочетете тук: http://chudesa.bg/bg/blog/item/780-zashto-preminavaneto-na-srednata-liniya-e-klychat-kam-fizicheskoto-i-emocionano-razvitie-na-vasheto-dete.html

Не дръжте бебето изправено

Някои бебета не пълзят на ръце и колене и някои скорошни тенденции сред родителите налагат мнението, че пълзенето не е важно, но това не означава, че не е жизненоважно за развитието. Например, една популярна тенденция, която може да попречи на развитието на рефлекси и невро-моторни функции, е да се подпират бебетата в уреди за изправяне (бъджита, проходилки, уокъри) или го придържат изправено на ръце твърде често. Поставянето на бебето за продължително време в изправено положение, което иначе не би могло да заеме самостоятелно, независимо дали придържано на уред или на ръце, може да затрудни да изпълни нормалните етапи в развитието. Това не означава, че никога не трябва да изправяте бебето си. Добре е да носите бебето изправено, да го държите на нивото на лицето за взаимодействие или да го настаните на стол за хранене, но не забравяйте да му дадете достатъчно време на пода, за да може да развие връзките си мозък-тяло.

Как мога да помогна на бебето си да се научи да пълзи?

Следните предложения могат да помогнат за насърчаване на пълзенето:
· Дайте на бебето възможно най-много време на пода. Изследването помага на бебетата да изпробват нови движения.
· Позволете на бебето да открие, седенето и изправянето напълно самостоятелно. По този начин то ще изгради сила и координация, необходими за пълзене на ръце и колене.
· Сведете до минимум задържането или подпирането на бебето в изправено положение, за да му попречите да развие излишно мускулно напрежение, което затруднява пълзенето.
· Избягвайте популярните тенденции, които казват, че пълзенето не е важно.
Науката от години знае, че децата, които пропускат жизненоважния етап на пълзене, могат да проявят трудности в обучението в по-нататъшни житейски етапи. Пълзенето на ръце и колене е жизнено важно за правилното развитие на мозъка и тялото.
Ако вашето бебе извива гърба си много, не иска да се свива и да се сгушва, не използва и ръцете и краката, използва търкалянето по-често, отколкото пълзенето или изглежда не се интересува от движение, потърсете помощ специалист.

Позволете на бебето си да пълзи толкова дълго, колкото иска, а когато проходи самостоятелно, то ще е придобило всички ползи от този важен етап, които ще му служат занапред през целия му живот.
Източници, използвани за изготвянето на този материал:
https://thefnc.com/research/crawling-is-important-for-childhood-brain-development/
http://chudesa.bg/bg/blog/item/658-corpus-callosum-skorostna-magistrala-svarzvashta-emocionalnata-i-logicheskata-strana-na-mozaka.html